Видях я, но застинах... треперех, като листенцата на дърветата. Без сили бях, не можах дори да говоря, нямах сили просто аз. Видях я беше истинска, беше велико да видя тая земна красота. Прелестно мило лице и необикновен поглед. Ангел бе за мен тя. Видях я цялата в себе си, като къс парче от мен. Видях я с очите си и паника ме обхвана. Не знаех какво да правя.Треперех пред нея, не можех да я погледна от страх. Сърцето ми се сви, почуствах се като дете без глас... Исках само да се гушна... за да порасна отново аз... Толкова близко, но и толкова много далече беше тя. Исках да кажа ..... но ме беше страх. Ти мило либе... знаеш какво бих ти казал, какво бих направил аз... знаеш какво си ти за мен. И знай, че на таз земя има човек, който те обича повече от всичко на света... И то много мило либе... Всеки ден те рисувам в съзнанието си аз, и да бягам и да не бягам ти си до мен всеки час. Бог ме наказва, но какво лошо съм сторил аз... обичах истински едно момиче... грях ли е това. Идеализирах и боготворих нея аз, любовта ми бе много по голяма... и сега умирам всеки ден и час. Как се забравя лесно това.....

Bog ne e obe6tal dni bez bolka, smqh bez myka,slynce bez dyjd,no Toy obe6ta sila za denq,uteha za sylzite i svetlina po pytq. Razo4arovaniqta sa kato prepqtstviq na pytq...zabavqt te malko,no sled tova se naslajdava6 na gladkiq pyt.Ne stoy na prepqtstviqta tvyrde dylgo,a prodyljavay NAPRED!

Nemoje6 da nakara6 nqkoy da te obi4a!Vsi4ko,koeto moje6 da napravi6 e da byde6 nqkoy,koyto moje da byde obi4an,a za drugiq ostava da te oceni!
Po-dobre e da zagubi6 gordostta si zaradi 4oveka,kogoto obi4a6,otkolkoto da zagubi6 tozi kogoto obi4a6 zaradi gordost! USPEH TI JELAQ SAMO NAPRED!