Aкo е лесно без теб да замина, знай лъжа е... Любовната мъка не ще да премине, стои в сърцето, заедно със спомените и всичко друго. За теб си спомням, и за теб прося... Тялото ми помни топлината, и гласа шепнещ в тишината. За мен си всичко, въздух, светлина слънце, огън всичко топлещо на света... Родени двама сме по път един да вървим, любов в сърца да носим,
и с любов всички трудности да прекосим.
Любовта ни е светлина,
топлещ ни и показващ пътя ни в тъмнина.




Обичам те, това го знай, любовта ми вечно ще гори,
и в сърцето ми ще бъдеш само ти.
Твоето име като цвете мило, ухаещо сладко,
е в сърцето ми свито.

 

Всеки един от нас трябва да направи своя избор - 
да тръпне пред портите на любовта и мъката или 
да живее един безсмислен, изпълнен единствено
с проблемите на делничното ежедневие живот...