Искам да се обадя, но ме е страх.
Искам да я чуя, но ме е плах...
Толкова много искам да я прегърна...
Всеки ден и всеки час,
мислите ми като коне препускат,
и се сещам за нея Аз.
Полудявам ли се чудя,
как е възможно да мисля все за нея.
Сърцето ми, тялото ми нея искат,
но защо... след като ми стори всичко това.

Да избягам се чудя, 
и изоставя всичко и замина,
да изчезна от всичко Аз.
Но спомените... неще ме оставят намира...
Защо Господи... защо ми причини това...?
С празни ръце си стоя,... и се чудя.
Не мога да я забравя,
като бездомна празна душа,
ще се скитам до сетния си ден в таз земя.
Любовта ми е голяма и сега ме унищожава...
Обичам те, мило слънце сладко...!!!
Колкото и злоба да ми причини...
Любовта прощава, обичам те мило.!

Падна звезда от небето в сърцето,
и блести така силно.
И шепне сладки думи,
това бе ти любе мило.

Благодаря ти Господи...
Помня когато нищо си нямах,
и как ти ни запозна,
и как чух нейния глас
и се влюбих... 
Исках да ти дам всичко най добро, 
което аз не съм видял,
а ти знаеш най добре,
колко е това...

Адам и Ева са сами и създават семейство си техно. Както плода узреели пада, 
и създава се друго  дръвче от него...