Една сълза самотна се стича
      по бледо лице,
      един нож се забива
      в моето разбито сърце.
      Нощта настъпва, а тя мълчи.
      Сълзите се стичат, душата кърви.
      Студът замразява, сърцето търпи...
      И спомените се преплитат, 
      а в сърцето зее яма.
      И кръв буйна се пролива.
      И един млад живот си отива!!!

         
    От розата златна кръв червена кърви,
    и неще се спре и си тече...
    И със всеки ден изминал 
    всичко се руши.....
    За теб любима
    бие туй сърце...

ако някой знае колко ме боли... но уви
Приеми ме като тази роза златна.....

болката е голяма и неще си замине,
боли.....

Da tezi, koito stradat znaqt kolko te boli.Moje bi tezi koito ne sa izpitali tazi bolka neznaqt za kakvo stava vypros.Az ti sy4uvstvam iskreno da ima i koy da mi pomogne za moqta bolka, bih se po4uvstvala moje bi malko po dobre...da se nadqvame.