Навън дъждът не спира да вали,
   и няма никой, който да те утеши,
   или няма път, по който да поемеш...

   Или имаш само клечка от кибрит,
   а кутийката е мокра от сълзите ти,
   и си самотна сред приятелите твои,
   или нож от тях в гърба ти е забит...

   И ако си прочела книгата поредна
   и навън дъждът не спира да вали,
   и ако още нещо в теб боли,
   и искаш вечерта да е последна...

   И чуй как капките ти шепнат
   с думи на душата моя, че...
   "Те чакам бос под дъжда,
   с обич в сърцето и дланта“.
                    
                    
************************************************************