да се влеят чувства

в слънчево небе.

Ден и нощ не спя, не мога и да заспя.

Мъчи ме една болка и тя се казва, любов тъй славна.

Сърцето ме боли, но теб те няма и се къса.

На хиляди парчета съм, ела и ме събери.

Плача либе, плача без да съм спрял.

Не спа либе, не спа от както съм разбрал.

Но кой ме пита как съм, Кой???

Нима мечтите се забравят,

нима прошепнатото на ухо се забравя...

Ти надеждата ми, ти най ценното съкровище...