Очаквах, сънувах и жадувах те,
                намерих и те открих,
                целувах и те плених.
                Омайвах и въздигах те,
                прощавах и приемах те. 

         Душата си пред мене ти разтвори,
         и аз бях с теб истински.
         С любов те посрещнах и посрещам...
         Обичах ме се двама,
         в ноща и деня.
         Обичах ме се със плът гореща,
         и с любов човешка.

               Но затвори ти всичко в тъмница нечовешка,
               в сърцето ти скрито в някоя килия.
               Избяга от чувствата хубави,
               правещи ни истински.
               Отключи и освободи
               всичко хубаво от зъндана...
               освободи от оковите на мрака.
                                   

                    Знам, че съм чакал точно теб,
                    мило сладко слънчице...

Бях близко до теб, виждах стаята ти свети и видях училището ти, и минах по пътя по който ти си минала и минаващ всеки ден...толкова близко до теб, но и толкова далече.Сърцето ми подскачаше и не бе на себе си... как исках да направя една серенада изненада...Но си тръгнах с наведена глава...