Когато човек достигне душевна зрялост, тогава той е готов да живее с други, да прави отстъпки и жертви за тях, да им посвещава свободното си време, силите си.Тогава се смята, че той е готов и да създаде семейство.В семейството човек възтановява своите физически и душевни сили, подготвя се за изпълнение на всички социални задачи.В доброто семейство трябва да съществува психологическа атмосфера, в която човек да се потопи.Има семейства където всеки от двамата се опитва да се самоутвърди като личност, като наделее над другия.Австрийският психолог Алфред Адлер, обяснява това поведение, като всеки човек в своя живот е воден от стремежа към власт и превъзходство над другите.В основата на това лежи комплексът за непълноценност, и демонстрирайки превъзходство над другите имаме опит за компенсиране.Понякога имаме и превъзпитаване на партньора от страна на другия партньор, като го моделират според своите представи, и направят такъв какъвто им се иска да бъде.Друго характерно е, че с времето всяка любов се заменя с по спокойни чувства, като уважение, доверие, взаимна отговорност, които са много по близо до трезвия разум.Но за съжаление много хора мислят, че любовта свършва или се е изчерпала.Друго важно е, че често децата в семейството усвояват модела на своите родители, ценности, стил на поведение.Но е грешно родителите да оказват възпитателен натиск, като се стараят целенасочено да го формират, като точно копие на себе си.Важна е основната потребност на човека, наричано от Карл Роджърс потребност от позитивно внимание, когато майката обича своето дете не защото точно изпълнява условия да бъде послушно, а защото е нейно дете, така се изгражда стабилна и положителна самооценка.В едно семейството трябва да съществува емоционална топлота и близост, която създава чувство за сигурност и доверие.

и най-вече родителите да бъдат откровени и да подкрепят във всяко начинание децата си - даже и да са грешни...