под дъжда
под слънцето
парещо нечовешко.....
Ти.......
Песен красива
песен нежна
мелодия пронизала
ударила сърцето
събиращо се в шепа...
Погледни ме...
виж болката в очите
и усети тъгата в сърцето...
Хвани ме за ръка
отведиме от светът бездушен
в светът ни приказен...
Там ще сме ти и аз
прегърнати единни...
Две сърца
като цвете
с корен един
радващи се...
Не чувам
сърцето ти да бие
не усещам парфюма ти
гласа ти галещ и радващ ме
няма те... няма .....
Песен красива
песен нежна
мелодия пронизала
ударила сърцето
събиращо се в шепа...
Това си ти
истина неизбежна...
Леко вълшебно галиш сърцето
и докосваш в ритъм в несвяст
Пролет с песен препуска в полето
и кара страните ми да горат...
Нежно красиво е бялото цвете
то чака утринен звън
Толкова горещо е днес и небето
слънцето от любопитсво чак прегря..
Поздравления !
Тя радостта и тъгата
дала ми всичко...
Тя която
трила сълзите
падащи като дъжда пролетен...
Тя която
единственна
докоснала сърцето...
Тя... другата половина на сърцето...
тъга в сърцето се таи
душата ужасно ме боли
липсваш ми ...
Нежно, но изпълнено с много болка ...
а сърцето врата
към нежността и красотата
а в тях запаметен
единствен лик е
образът нейн...
Тя цветето
носещо пролетта
слънцето топлещо ме в студа
смеха даващ ми надежда...