Денят и ноща
                  изпълнени с копнежи 
                          по нея
                        а животът 
                  като филмова лента
                   изпълнен с тъга...

                     Желая цветето
                    даващо ми мира
                      желая покоя
                 зареждащ ме със сила
           слънцето милващо ме с нежност...

                     А очите тъжни
                      затварящи се
            като завеса на театрална сцена...

                       Няма думи 
                   описващи болката
                   свилото се сърце
                    бездушно гледа
             а животът от розов и цветен
             се превърна в безсмислен...

                     Желая цветето
                    даващо ми мира
                      желая покоя
                зареждащ ме със сила
           слънцето милващо ме с нежност...

                       Не чувам
                  и не виждам нищо 
                      освен нея...

Калимера!

Калимера!

Не виждам , не чувам
не те разбрах
С теб не се сбогувам
а те чакам там


Не бягам , не плача
вървя пеша
изпуснах и влака
а това е шега

любовите истински
не се трият от мисълта
а чувствата искрени
са като капка сълза...

истински обича
този който не бяга
а остава да се бори до любовта...

този който обича до края на филма...

Обичай!...До края...
И още нещо - вярвай в обичта!...
Усмивка:)

vqrata v obi4ta idva bavno... sled kato si bival ranen nqkolko pati... i obi4al do kraq