Срещаш надеждата

Срещаш усмивката

Срещаш любовта

Но всичко за миг изчезва от душата

 

Сън ли беше

Приказка сладка

Или кошмар за двама

 

 Вярваш сляпо

Обичаш лудо

Накрая пак нищо

 

Времето било кратко

Времето било като река

Но любовта не пита дали е така

Идва като гръм от ясно небе
И казва обичам те мило

Понякога и в тъгата си прописваме
роним сълзи в небесната тъма
Спрем ли веднъж да измисляме
няма кой да озвучи света

Понякога и в рjадост си таниникаме
навеждаме мислите си като златен клос
Не успяваме дори да ги запишеме
бушуват пак с ароматна страст

Понякога разпиляваме и думите
насипвоме ги по житейската пътека
Бродираме времето с пейзажни слова
и променяме света за неоткрилите го

Понякога е трудно да го кажеме
мълчим - думите не стигат
Но излизат те - словесно благи са
и не искат благадарствено покритие

Понякога оставяме в мечтите си
не разгадаваме екстремните им уводи
Откриваме поне пред вас душите си
и преминаваме през жертвените клади .


kleopatrasv

оставаме с мечтите си
откриваме душите си
но дали някой разбира всички ни

споделяш чувства
вярваш в нея
обичаш силно
дори и за кратко
но пак се намесва
тъгата във всичко

търся те - но ме бе страх
създадох те - по красива от всякога
сънувах те - и всичко бе романтика

докосни сърцето
вземи и погали
и усети копнежа
скрит в него

жадувам те
по силно от всякога
желая те
повече от всичко

върни се
намери ме
слети двама
да сме

самотата е пагубна
щастливи да сме
не искам да останеш една илюзия
неизживяна фантазия

blagodarq..........