Постинг
22.01.2008 23:53 -
Погребение
Днес, една група хора от различен произход изпращаха за последен път починалия. В църквата биха камбани. И за пореден път се уверих в едно нещо, че ние хората без значение от произход сме равни пред Господ Бог. Аз самия разбрах защо приемам всички хора равни, защото съм учил 11г. в училище близко до сгради божий. Но, защо много малко хора мислят като мен... Живеем в ХХІв., век на напредничави технологии и изградено ясно съзнание. Защо вместо да се обичаме се мразим? А до колкото до хората, качиха се на един камион и тръгнаха за гробищата. От страни изглежда много селско, но важно е уважението пред паметта на починалия. Ние всички сме равни, самите се делим. Заради тази неправда страдам и аз. А колко лесно би било да опознаем човека, и да го оценим по качествата му, които в днешно време са най ценното съкровище. Не искам такъв живот... Живот където не се зачитат правата, не зачитане на добротата. Свят където властва само злобата. Вместо да се обичаме се мразиме, вместо да зачитаме и уважаваме, ние нараняваме.Но хората които нараняваме са най уязвими, като цвете откъснато и сложено във ваза. Но както цветята увяхват, така и тези хора умират със всеки изминал ден.
Няма коментари