Дъжд вали под дъжда сме,
                         намокри се от дъжда небесен, 
                         заболя ме... заболя,
                         че ти страдащ, а аз още повече.                                                
                                                                  

                    За теб портите на рая бих отворил
                    и преобърнал всичко на света.
                    Не бягай моля те,
                    уморих се...
                    без дъх останах, 
                    паднах. 
                          

                              Лежа по гръб 
                              и гледам небето,
                              и виждам облаците 
                              как се целуват и прегръщат.

                                                       

                                     Слънце грейна стопли се бузката ми, 
                                     за момент помислих, че си ти... 
                                     целуваш и ме събуждаш.
                                 
                                  

                      Парче от сърцето ми се откъсна,
                      и търся те.
                      Живота ми е труден
                      без това парче.
                      Като две половини от едно сърце.

                                                            

                           Толкова много те обичам,
                           а колко ми липсваш... ако знаеш,
                           като без дъх съм и се давя,
                           та ти ми бе живота,
                           живеца... искрицата светлина дори.
                                    
                                   

                                       Ценна си ми ти, 
                                       по ценна от живота ми. 
                                       По ценна от всичко друго,
                                       но цениш ли всичко, 
                                       че причини ми мъка ти.

                                                             

                                  Дъжд вали... пазя те,
                                  дори от капките. 
                                  Искам да ти дам любовта осветена, 
                                  грееща и топлеща,
                                  като вулкан изригваща.

                                       

                 Господи само ти знаеш,
                 какъв ураган от чувства 
                 бушува вътре в мен... 
                 което ме тресе всеки ден. 
                 Като коне препускащи,
                 чувства искрени.

                                          

                                       Жадувам за мига 
                                       в който ще се родя от калта, 
                                       и ще чуя твоя глас.
                                       Жадувам за мига 
                                       в който ще те докосна 
                                       ще усетя топлината твоя.

                       
 
                                              Без теб не живея, 
                                              като дете новородено 
                                              търсещо майка си, 
                                              топлината й...
                                             
                                 


                   Целувам те, мило сладко бебчице...

Дано с този постинг, много хора разберат какво е любов. И нека честитя на всички ви празника Св. Валентин...

Истината е тук, а не другаде...

Топлина, нещо иска да разкъса гръдта, това е любовта.Огън безспирна, пламтяща от всички краища...